Да си Dubioza(ш) Kolektiv(a)
И в началото на този пост аз не знам какво да пиша. 3 часа от живота ми и може би 3-те най – безгрижни и
f!R3w0rKs
Толкова да било хубаво… Да, било е… Беше… Както някога… Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като
Ти гониш.
Анализирайки създалата се напоследък ситуация( и невероятната палитра от емоции), която всеки може да нарече, както пожелае, се сетих, направо ми просветна! Може би се
Денят, в който бизнесът с чадъри не върви
Дъждът е нещо специално. Дъждът не е за всеки. Дъждът не е и за всеки чадър. Но аз нямам чадър. Защото обичам да чувам капките
Те са добри, прекрасни, любопитни… баби
Днес пиша за едни от най-страхотните роднини, които могат да съществуват: бабите! Преди минути навестих моята. Възрастна жена, която дава мило и драго, дори и
Блогозависимост след полунощ
Отново е 3:25 след полунощ. Колко е хубаво да имаш блог. Вече не се нуждаеш от някого, с когото да прекарваш по часове, разказвайки историята
За евдемонистите, които пътешестват
В 3:42 след полунощ явно не спя. Вълнува ме разликата между пътуването и пътешестването. Много ми напомня за евдемонизма и хедонизма. Първото, което още се
Уроци по етикет на остров
Пътешестването е едно от най-хубавите неща в живота. Когато пиша това, съм все още на острова, за който по някаква случайност Олдъс Хъксли споменава в
Един Човек и половин чадър
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=gH476CxJxfg&w=420&h=315] Понякога искам да изчета всички писани някога. Вляза ли в библиотека или книжарница, сякаш съм пред огромен стилаж с всякакви наркотици, към които