Откритието на века


Този текст отлежава почти година. Написах го за конкурса на Somersby – Не е ли страхотно? и в памет на един любим човек, втория ми баща. Споделям го по повод Деня на бащата – 21 юни.

В Кипър сме – баш в “разгара на сезона” – не знам наречен така, заради горещините или заради горящите парички на туристите от предимно руски произход по дискотеките. Седим под един унил чадър с моя втори баща, родом от Кипър, и умуваме какво да бъде следващото голямо откритие, което да спаси кипърците и цялото човечество от бича на убийствената жега. 

Горещините в Кипър не са като тука. Който е бил – знае (и със сигурност не иска да се вясва на острова през юни, юли и август, даже и септември). 40 градуса, които се усещат като в пъкъла. От теб тече вода, но не се знае тая вода дали е пот, сол от морето, която се топи върху кожата, добивайки ново агрегатно състояние или пък е чисто и просто течност, изпаряваща се от морето, където пикаят рибите и туристите – ужас. 

Казвам ви, ако бях от желязо, щях да ръждясам на втория час от тая пуста влага. То не е някаква романтична мараня, не е лек полъх като от пръскачките по кафенетата, а е пелена от постоянна влага, китеник направо… Пречи ти да дишаш, да виждаш, да живееш, да мислиш. Накъдето и да се обърнеш – влага. 

Отиваш да се видиш в огледалото – влага, огледало няма. Търкаш с ръка и най-сетне се виждаш – капки вода по цялото лице, все едно се будиш от кошмар. Но не – живееш го. Опитваш се да вдишваш, да усетиш, че си жив – но носът ти те саботира, запушен с капки влага. Това май наистина е кошмар, събудете ме! 

Но оптимистът в мен крещи – влагата в Кипър е супер! Какво по-хубаво от постоянна козметична процедура за дълбочинно отваряне на порите и почистване?! И то без пари! А като се отворят тия ми ти пори, цели кратери, търси после с какво да ги запълниш… 

Дрехите и те не съхнат, ама то ти е все тая… Единствено ти остава да се бухнеш в морето, ама така по-надълбочко, че в плитчините можеш да свариш яйце. 

Та точно ей там по средата на тая умиляваща и самоубийствена картинка, под оня ми ти отрудил се на кипърските горещини чадър, седим ние с моя втори баща кипърец и си мислим как да се измъкнем от тая проклета жега. Толкова лепкава, че те превръща в охлюв: лигав, мокър, потен и хлъзгав като жабунясал речен камък… 

Вече няколко часа мъдрим и сме на прага на отчаянието, пресушили недрата на бездънното ни въображение и литри студена кола с лед… когато лицето му изведнъж грейва:

Абе, да имасе едно хапце, пиес и хоп без повеце зега! 

– Ей, ама не е ли страхотно! – изкрещявам, давейки се от смях аз. После утихвам и лека-полека се замечтаваме. Такова хапче ще върви по-добре и от осцилококцинума на леля ми и от аспирина на баба, дето бил полезен за сърцето. Хапче, дето да те охлажда – просто гениално! Почвам да се радвам все едно току-що са ми сервирали цяла тенджера шкембе чорба от тая на мама, само за мен (любима ми е).  

Хапче. Нищо общо с ледчето дето смучеш за 5 секунди и вече усещаш как ченето ти се откача, започваш да заваляш думите като дядо ми, като забрави да си сложи “усмивката” и се принуждаваш да го изплюеш обратно в чашата с кола. А после не искаш да пиеш от същата кола, защото там плуват лигите ти и те е гнус, нищо че тия същите си ги отглеждаш сам в устата цял живот, но както и да е. 

Това магическо хапче ще действа генерално, не локално, започваме да развиваме бизнес идеята ние. Като упойка само с добри последствия и да си останеш в съзнание. 

Това хапче може да промени целия свят. Няма да има нужда от климатици, край на фреона и черните дупки (пардон, озоновите). Без повече къси потничета с гол пъп – барем си отдъхнат майките на тийнейджърки най-накрая, които всяка сутрин наливат акъл в главите на дъщерите си да облекат нещо не толкова разголено и които всеки път чуват едно протяжно и плачещо: ама, мамооооо, топло ми еееее

Представете си това магическо хапче под формата на кръгъл бонбон с всевъзможни цветове и вкусове. Лимон, пъпеш, череша, мастика за по-капризните и самърсби диня за най-изтънчените. Не е хапче като обикновените, дето да трябва да го избухаш с цяла чаша вода и после ти натежи, пък и се предехидратираш и айде бегом до лекаря. 

Това хапче е специално. Вкусно, даже децата го обичат – за тях под формата на близалка… Дизайнерско хапче, ама не от ония, заради които лежиш по затворите. 

Посмучеш, посмучеш, пък ти захладнее, та вземеш да се заметнеш. А ето го и името – Охлаждащо хапче наметни се. Не от онези там модерните – стопколд-стопмолд… Тук говорим директно на потребителя и му представяме послевкуса и последиците от това невъобразимо охлаждащо хапче. Без повече климатици, високи сметки за ток и фреон за колата. Край на озоновите дупки, дупките от рачки в картофите и топлата бира. 

Това хапче превръща всеки в ходещ хладилник. Изстудява за секунди, намалява вредните изпарения от подмишниците, спира размазването на грим и ти е леко и прохладно все едно е април месец. Нищо че си в Кипър, пече от 20 часа и си мислиш, че си в някакъв тъп сценарий, дето те въртят на шиш над някакъв адски огън, запален от туземци като във филм с Джони Деп. 

Дотук добре. Трябва обаче да го тестваме това “хапце”. Не може да предлагаш нещо, дето не е с доказан ефект и после да пускаш реклами и да четеш за всевъзможните странични ефекти на забързан каданс все едно те гони глутница бесни песове. 

Къде по-добро място от това да тестваме първите хапчета, освен тук в Кипър, мислим си с папа. Няма как да оставим продукта ни без тест. Затова ще се доверим не на кой да е, а на братушките. Те са идеални – невиждали такава жега, свикнали на кучи студ. Няма как да намерим по-подходящи опитни зайчета, но трябва да променим малко продуктовата линия и да добавим с вкус на водка, водим си записки ние.

Да направим един конкурс, да подберем най-непонасящите жегата хора. А кои са те, ще попитате. Тези, които по цял ден си стоят в хотелите и онези, които през 2 минути ходят в тоалетната на заведението да се понаплискат с вода. 

Представяме си как идват десетки беловласи руснаци с мокро чело и прогизнали от пот тениски.. Раздаваме хапчетата, записваме резултатите, отбелязваме с тикчета успеха си и пускаме в масово производство. Строим завод, пускаме първия 1 милион хапчета и охлаждаме цялото кипърско войнство барабар с руснаците туристи за година напред. 

Сега сигурно ще попитате – cena

Еее, за цената не бяхме помислили, папа! Добре, такова хапче не трябва да е скъпо. Ако искаме да е масово, ще е добре да е достъпно. Айде 66.6 евроцента за блистер, да се подиграем малко на дявола и неговия пъкъл. 

И тук пускаме лимитираната серия хапчета – за тези, които се притесняват, че ще отидат в ада и че ще им е горещо. Няма страшно – хапчето “наметни се – 2, дори и в ада” – спестява всички грижи. Пускаме го по траурните агенции, после го пласираме по църквите, за да си нямат разправии поповете с разтревожени, опечалени роднини и да мирясат кипящите души на покойниците. 

Готови сме. Имаме хапче, имаме и лимитирана серия. Цената е измислена, тестовете са направени. Пускаме го в масово производство!  

И тогава завалява. 

Завалява неочакван, проливен, охлаждащ дъжд… Запушва ни пресъхналите дупки по асфалта, прави щур купон за охлювите, а ние все така стоим под чадъра, вече онемели. Нещо ни застудява даже, втриса ни леко, все едно нашето хапче сме глътнали. 

– Абе защо не вземем да измислим и едно хапче за стопляне… Няма ли да е супер? – питам папа. Споглеждаме се, той ме прегръща и ми казва с най-широката си усмивка:

Ами то веце е измислено, Мимуля, нарицат го обиц! 

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: