Не получих желаната работа, но си взех 3 важни поуки

Ако поне веднъж сте търсили работа, то със сигурност знаете колко бавен и изцеждащ може да е процесът. Особено ако не ти е все тая какво работиш и не си бил “в играта” с интервюта и кандидатстване от почти 2 години. 

Ситуацията с коронавируса ме остави без работа в края на март месец и това ме хвърли с главата напред в ежедневно ровене в джобса, обновяване на автобиографията и поредица от обаждания, уговаряне на интервюта и разминаване на написаните условия с реалните такива.  

За добро или за лошо при мен кандидатстването за работа е обвързано с емоции, премисляне, опит да си представя как би изглеждало мястото и един обичаен ден там. Позициите и компаниите, които могат да ме развълнуват дотолкова, че да си представя, че вече работя на конкретното място, се броят на пръсти, особено след като последната компания, в която работих, вдигна високо летвата. 

Една от последните позиции, за които кандидатствах, отговаряше на критериите ми и наистина се вълнувах, че имам шанс да стана част от компанията. Още повече че самият процес по подбор включваше няколко етапа, което допълнително ме впечатли. 

Процесът по подбор се оказа най-дългият, в който някога съм участвала. В продължение на месец и малко преминах през интервю, разработване на проект и представянето му във второ интервю, личностен тест и още едно последно интервю. Този месец беше вълнуващ, напрегнат, изпълнен с мечти и стискане на палци и една реплика, чута от близките ми хора: “знам, че ще се справиш”. 

Е, както вероятно вече сте се досетили, не се справих. Не и толкова добре, че да получа работата. За сметка на това обаче получих няколко много важни урока

1. Намирането на работа е маратон, а не спринт 

Освен ако не си супер късметлия и не успееш от първия път, то търсенето на работа е дълго. За да открия предишната си работа например, ми коства около 9 месеца (и то без да е имало подобна криза, както сега). 

Но да се върнем към сегашната ситуация. Макар да бях информирана, че ще имам няколко интервюта и практическа задача, не знаех дали ще стигна до всички етапи и още по-малко не знаех колко щеше да продължи всичко като време. Това обаче ме изцеди емоционално. 

Може би е моя грешка, че наистина започнах да си фантазирам блажено, че ще работя на това място, без да имам и 50% гаранция, че това ще се случи. Спомням си как въпреки адското притеснение и съмнение, все пак имаше един глас преди последното интервю, който ме караше да си мисля, че мястото ми е в кърпа вързано. Бях едновременно опиянена от досегашния си успех и от умората, и исках всичко да свършва. Затова и допуснах още една грешка.  

2. При липса на добра подготовка късметът няма да ти помогне 

Истината е, че преди да се проваля на този последен етап, никога не ми беше и минавало през ума, че може би има смисъл да седна и да се подготвя за интервюто. Досега единствено бях чела разни материали със съвети и насоки за него и за въпросите, които е добре да зададем, за да направим впечатление. И смятах, че предвид десетките интервюта, през които съм минала – “това си го знам”. 

Както много пъти досега, разчитах на импровизационните си умения, на късмета, на всичко друго, но не и на добрата си подготовка. Малко като в училище, когато в 12 клас вече не си правиш труда да учиш за някои предмети, защото разчиташ, че учителите те познават и славата ти работи за теб. 

Е, импровизацията не ми помогна и се провалих с гръм и трясък. Не го подозирах обаче, докато не ми го казаха накрая по време на обратната връзка. И причината за това е, че… 

3. Да надцениш себе си и да подцениш конкуренцията е лоша комбинация

Нетипично за мен, но този път имах цинизма да помисля, че аз съм по-добрата и че наистина може да не се представя блестящо, но въпреки това да получа работата. Силно вярвах и разчитах на това конкуренцията да е по-зле. Лош мислен подход, признавам. 

Същевременно лежах на старите лаври от първите интервю, без да взема предвид, че последната среща е с абсолютно нов човек, на когото ще се наложи да разкажа всичко отново, със същия заряд и увереност, и ще трябва да покажа същите, че даже и още повече мотивация и увереност. Уловката беше, че интервюто се проведе на английски, на който, както се оказа, не мога да импровизирам така добре. 

Осъзнавам, че тази грешка можеше да бъде избегната или поне значително смекчена, ако си бях подготвила груб сценарий например. На практика всяко предварително разписано и осмислено изречение щеше да ми е от полза, за да не съм като в небрано лозе. И разбира се това да не бях подценила конкуренцията си. 

Както сами виждате, с бавни, но сигурни крачки, стигнах до провала и не получих желаната работа, макар и да имах 50% възможност за успех, тъй като на финала бяхме само аз и още един кандидат.  Затова пък получих много ценна полезна връзка и си дадох сметка, че съм в добра в нещата, в които мислех, че не съм, но и че имам нужда от солидна подготовка там, където смятах, че няма какво да ме бутне. 

И макар да ми отне няколко дни да преглътна нараненото его и да осъзная пропуските си, съм доволна, че все пак получих този опит и тези уроци. И ако не друго, то ще ги оставя тук записани и ще се постарая да ги превърна в устойчиви навици при новите срещи и интервюта, които ме очакват. 

Ако сте стигнали дотук, благодаря ви! Ще ми е интересно да споделите дали и вие сте имали подобен опит в коментар под поста. А за награда оставям един смислен текст по темата с подценяването: 

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: