5 възможни грешки по пътя към по-екологичен начин на живот и как да ги избегнем

Днес, 8 юни, е Световният ден на океаните. Миналата година писах по темата, а тази ми се ще да отбележа деня, като споделя няколко важни неща от личния ми опит с по-екологичния начин на живот, към който се опитвам да се придържам от години. 

Ето кои са възможните грешки, които аз самата допуснах:

1. Претрупването с информация 

Информацията за замърсяването на околната среда и за начините, по които да бъдем по-екологични, е цял океан. Когато започнете да четете по темата, може да се окаже, че е твърде много за смилане и буквално да прегреете от всички цифри, съвети какво да правите и какво да не правите, кои чашки и торбички са подходящи, кои не и т.н. 

Всъщност дотолкова можете да се пренаситите с информация, че да ви изглежда почти невъзможно да следвате всички препоръки и стъпки към по-екологичен начин на живот. Аз самата в един момент виждах навсякъде призиви да спра да използвам това или онова и в един момент просто ми омръзна и си казах, че никога няма да успея да заменя всички еднократни опаковки с техните алтернативи и т.н.  

Затова е добре и с тази тема да се подхожда по метода на час по лъжичка. Защото всяка малка промяна в ежедневието изисква немалко усилия, енергия, време, а и осъзнаване. Дайте си време и пространство. Не бързайте и не се пришпорвайте. Стъпка по стъпка, с бавни крачки ще стигнете до целта.

А междувременно не подценявайте… 

2. Вманичаването 

Една от грешките, която ми струва доста нерви и вътрешен дискомфорт, беше това да се обсебя по темата и да се фокусирам само върху нея. От една страна този етап е доста полезен, защото човек започва да вижда дребните елементи в ежедневието си и търси начини как да ги промени. 

Но в един момент това екологично обсебване става толкова натрапчиво, че започва да ти създава сериозен дискомфорт дори в общуването с познати и приятели, които не са възприели същия начин на мислене и поведение. Тук е важно да не забравяме, че всеки има свой път и това, че ние сме избрали да следваме този, не е валидно за останалите хора. Важно е да имаме граници и да усетим, когато сме се пренаситили, и да си дадем почивка.

Да не мислиш постоянно за платнени торбички, стъклени или метални бутилки, еко алтернативи, не е подсъдимо. Затова си давайте почивка и не се претоварвайте. Все пак най-важното е да бъдем физически и психически здрави.

Което води до следващата грешка, а именно… 

3. Самообвинението 

О, да! Не вярвам да няма човек, който да е поел по пътя към по-екологичен начин на живот и да не се е самообвинявал, че е пил сок със сламка или случайно са му пробутали найлонова торбичка. Преживявала съм го стотици пъти и е наистина неприятно усещане. Но и е напълно нормално. 

Важно е човек да си бъде приятел, дори когато по невнимание или поради невъзможност за друго, му се наложи да си вземе пластмасова бутилка с вода, защото е забравил своята. Това не е “болка за умиране”, а част от пътя на учене.  

Никой не е перфектен, та дори и най-отявления “еколог”. И да, понякога ще ни се налага да взимаме торбичка, да пием със сламка, да си купим бутилка с вода. Но това не променя фактът и не нулира усилията ни да ползваме по-малко еднократни опаковки например. 

Почти същото като с диетите: дори и да съгрешим веднъж или два пъти, това не означава, че няма смисъл да продължим, като се върнем обратно на пистата към крайната цел.

В крайна сметка е важно да си прощаваме и да подхождаме с разбиране към себе си. Защото по този начин ще бъдем благи и към останалите, а не киселяци-еколози, които сочат с пръст и обвиняват. Което ни води и до следващата възможна грешка, а именно… 

4. Назидаването на другите и соченето с пръст 

Това е чест елемент от поведението на много хора, избрали да бъдат малко по-еко, да са вегетарианци или вегани или да изповядват друг тип житейска философия или начин на поведение. 

И това е може би най-негативната грешка, която можем да направим, защото не само че брандира нашата общност като заядливи хора, “озлобени вегани” и т.н., но и поставя преграда между нас и останалите. 

Да обвиняваме някого, който е избрал да живее различно, е начин да го отдалечим още повече от себе си. Комуникацията с обвинения и критика, особено непоискана такава, не работи и често води до конфликт. А и намалява възможността човекът отсреща да пожелае да разбере гледната ни точка. 

Много по-лесно се получават нещата, когато просто даваме личен пример, както споделих в историята с майка ми. Той, смятам, е напълно достатъчен, за да съберем съмишленици и да ги подтикнем да опитат и те. 

Знам, че със сигурност ще имате много вътрешни желания да се скарате на някого, че ползва торбичка, пластмасова чашка или сламка, но в никакъв случай не го правете. Защото негативизмът, който му отправяте, вероятно ще създаде у човека негативна представа и нагласа към философията за по-екосъобразен начин на живот.

А ние искаме да имаме повече съмишленици, нали така? 

5. Затрупването с вещи 

Веднъж поели по пътя към екологично самосъзнание, започваме да получаваме съвети отвсякъде, както и предложения за какви ли не екологични алтернативи. Все пак това е и бизнес, затова е добре радарът ни да е включен и винаги да си задаваме въпроса: Имам ли нужда от това наистина? 

Колкото и да имате желание да сте еко, не забравяйте, че вероятно нямате нужда от всеки еко продукт на пазара, дори когато някой ви казва точно обратното. А и не всеки брандиран като еко продукт, е еко или безопасен за здравето ни. Тук можете да прочетете повече за бамбуковите чаши, които не са напълно безвредни за здравето ни.

Така например аз все още нямам метални сламки, защото просто нямам нужда от тях, въпреки че са красиви и сигурно ще ми дадат +1 точка в бележника на еко човек. Също така е възможно да нямате нужда от специална бутилка за вода за скромната сума от 50 лв., ако вече имате бутилка от бира, която върши същата работа. А платнените торби за пазар не е нужно да наброяват 20, колкото се оказа, че са моите… А и може да се окаже, че не са толкова добра екологична алтернатива.

С екологичните антернативни продукти е почти същото като с обикновените – може би нямаме нужда от много от тях, затова си спестете парите и пространството у дома, и откажете покупката. Аз например имам няколко канчета и чаши за из път, които реално ползвам много рядко, да не кажа веднъж на високосна. Което ми показва, че е по-добре да се разделим, като ги продам на символична цена в OLX например. 

Ако нещо не ми трябва, значи нямам нужда от него. Това е може би най-добрата проверка, която е добре да правим, когато пожелаем да си купим вещи, дрехи и обувки, дори да са брандирани като еко или цената им да е изкушаващо ниска.

Както виждате, пътят към по-екологичен начин на живот, може да е трънлив и бабунест. Но иначе е прекрасен, вълнуващ, а и удовлетворяващ. Не забравяйте, че не е нужно да сте 100% “еко”. Всяка малка стъпка се брои, всеки нов полезен навик е смислен, всяка отказана сламка и торбичка може да спаси живот на невинен морски обитател, а и да направи мястото ни с една идея по-чисто.

Просто бъдете добри към себе си, останалите и околната среда. И всичко ще си дойде на мястото. Честит Световен ден на океаните! 

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: