Букурещ – какво правихме, видяхме и хапнахме, и ни хареса

Букурещ, Букурещ…

Уж обикновен град, но все необикновени неща се случват там. Миналата година бяхме там просто ей така, но тази година отидохме с конкретен повод, а именно – концертът на The Cure.

Билетите ги взехме още около Нова година, затова мога да кажа, че това пътуване го готвихме поне половин година. В крайна сметка подготовката включваше:

  • купуване на билети за концерта
  • планиране на транспорта
  • резервиране на AirBnB

Набързо ще мина точка по точка:

Билетите за концерта ги купихме доста по-рано, защото се притеснявах, че ще се изчерпат, а и за да играят ролята на мотиватор, когато изчезне първоначалната еуфория (да, от този тип хора съм, трябва ми ръчкане, понякога доста и под формата на вече дадени пари). За всеки случай си доплатихме за опцията право на връщане, така че, ако по някаква уважителна причина, различна от – а бе нещо не ми е вече еуфорично – да не изгорим с по 100 лв за билет.

Пътуването беше планирано да е с FlixBus, с които миналата година пътувахме за по 2 лв в посока, но тази година нямаше такава промоция и очаквахме да платим повече. За всеобщо щастие обаче двама приятели с кола се навиха за концерта и така пътувахме бързо, комфортно и много приятно.

По отношение на нощувките, съм върл фен на AirBnb, заради това, че можеш да избереш къде и какво да получиш срещу парите си и то в повечето случаи е артистично и алтернативно – нищо общо със санитарно изглеждащите хотели. Миналата година бяхме на доста яко място в Букурещ, а и 3-те общо пъти, в които съм използвала платформата за резервиране (в Пловдив и Берлин), са били супер преживяване. Отново се доверихме и останахме доволни.

Пътувахме в петък след работа и ни отне около 6 часа и малко, за да стигнем от София до Букурещ. Това, за което е добре да сте подготвени, че на границата се плаща такса за моста, а за да пътувате по румънските пътища, ви е нужна винетка, която направихме и платихме онлайн.

Влизането в AirBnB-то беше същинска ескейп стая! Докато с едната ръка държах телефона, по който получавах инструкции, с другата се опитвах да ги следвам и съответно да открия специалната синя кутийка на входа, в която да въведа специалния код, диктуван в слушалката, с който да се отвори сейфът и ключът да падне.

След това имахме и малко трудности при отключването на самата врата на апартамента, но като цяло мисията беше успешна и успяхме да се настаним в новото ни жилище за следващите 4 дни в рамките на няколко минути.

Какво опитахме в Букурещ и ни хареса

Няма как да отидеш на ново място и да не опиташ поне едно традиционно ястие. Затова аз опитах най-малко три.

В единия от дните решихме да се жертваме и да резервираме маса в безумно известния ресторант Caru’ cu Bere, който изглежда внушително отвън, но още повече отвътре. Мястото ми беше препоръчано най-вече, заради впечатляващия интериор.

За мен преживяването беше по-скоро неприятно, тъй като шумът вътре беше непоносим. Не само заради цигулката и другите музикални инструменти, кънтящи на 2 метра зад нас, но и заради навалицата от почти крещящи хора. Храната дойде бавно, когато вече бяхме освирепели от глад… и беше вкусна, но не уау, както очаквах, имайки предвид славата на ресторанта. Цените, съвсем очаквано бяха високи, а на фона на вкуса, си бяха даже твърде високи.

Поръчах си традиционното ястие Tochitură, включващо няколко вида месо в доматен сос с гарнитура от вече любимата ми полента със сирене и яйце. Яйце обаче не дойде. Беше вкусно, огромно като количество, но и доста тежичко.

Пихме местната бира на заведението, която беше приятна. А за десерт си разделихме от традиционните понички Papanași, които се очаква да имат някакво сирене вътре и да са заляти с крем и конфитюр. Нашите бяха някак сухи и твърде тестени, с твърде малко „сос“.

Накрая вкупом заключихме, че на това място са доста пестеливи. Затова и не бих отишла втори път – много чакане, твърде шумно, скъпо и незадоволително като вкус.

Ресторант Bucatarasul cel Dibaci

За щастие имахме и много положителен опит с храната на други места. Едно от тях е с ресторанта Bucatarasul cel Dibaci, намиращ се в еврейския квартал. По отзивите в интернет на други посетители, традиционните ястия тук са много добри.

Като фен на шкембе чорбата, нямаше как да не опитам румънската такава. И въпреки че дойде в странен и различен вид – бяла течност, с плуващи насред парчетата шкембе резени червена чушка, се оказа доста вкусна. Опустошихме по една шкембе чорба с бира и дойде време за основното.

Хапнахме мичита (малките кебапчета), които се оказаха супер сочни и вкусни. За гарнитура се порадвах отново на полента, която я правят безумно вкусна. Бяхме готови да пробваме и десерт, но набързо притичалата хлебарка по масата ни постресна и решихме да се изнесем набързо.
Бърз факт: Не знаех, но се оказа, че в Букурещ, а и в много други градове, хлебарките са напаст и ги има навсякъде (а някои са летящи, пълен ужас!). Сама са уверих в това, когато на прибиране вечерта си гледах в краката и те бяха на всяка крачка. Брррр.

Един дюнер, моля!

Едно от най-вкусните неща, които опитах и всъщност ядох за вечеря и след това за закуска е дюнер от Dristor в Стария град. Оказва се доста известна верига там и наистина си струва 25-те леи. Изключително вкусен, добра консистенция, изобилие от поне 5 вида зеленчуци. Дето се казва – мераклийската направено. А количеството беше толкова голямо, че си оставих половината за сутринта. Тогава го ядох студен от хладилника и за всеобща изненада беше още по-вкусен!

На пазар за пресни плодове, зеленчуци и сирена в Piata Obor

По препоръка на местен се отбихме и през пазара Piata Obor в Букурещ. Оттам си взехме страхотна диня, не толкова страхотен пъпеш, продукти за летна манджа, прясно сирене, кашкавал, кефир, хляб и други.

Пазарът общо взето е едно огромно хале и един огромен двор + сграда на няколко етажа, където има от пиле мляко. Отстрани има и скара-бира, в която обаче бяха свършили мичитата, затова я пропуснахме.

Скара-бира до открития пазар и място за култура

С покупките си организирахме едно чудесно готвене и хапване, и именно това беше може би едно от най-приятните и забавни неща за групата ни. Както е модерно да се казва – бонднахме!

Оказа се, че сме взели супер много лук, чушки, домати, с които напълнихме половин голямо тенджере и ядохме до последния ден. Сиренето беше много вкусно и прясно, допълваше се с маслинките и въобще беше малък празник.

За десерт разбира се нямаше как да не уважим динята и да я съчетаем с малко хляб и сирене (пробвайте, това е храната на боговете!). А за финал отворихме по едно джинджър бира, което, оказа се, е адски вкусно нещо!
Трик: пребиваването в румънското Airbnb беше по-приятно не само благодарение на климатиците, които ни спасиха в 36-градусовата жега… но и на телевизора.

Открихме страхотен тв канал – Rock TV, който се слушаше и гледаше от първата минута на събуждането до последната секунда на заспиването. Беше адски миличко да седим с часове и да гледаме и обсъждаме рок клиповете от 80-те, 90-те и 2000-та година. Осъзнахме, че вече все по-рядко имаме време да гледаме клипове, а те понякога са извор на гениалност и очарование (понякога не).

Водни колела в Cișmigiu Park

Тази година не отделихме много внимание на туристическите забележителности, защото миналия път се включихме вът Free Tour-а, който ни даде една добра основа за това да знаем къде се намираме. Препоръчвам го!

Този път се отдадохме повече на хапване, разходки и почивка. AirBnB-то ни се оказа на много добро място – точно до един от яките паркове – Cișmigiu Park, издържан в английски стил.

Там карахме водно колело (естествено след доста ръчкане, защото мислех, че ще се продъни лодката и ще се наквася в неприятно изглеждащата вода). Оказа се супер забавно! Струва 20 леи, но ти търсят да оставиш 50, за да послужат като гаранция, а след това, ако всичко е наред и не си просрочил 30-те минути, ти връщат 30-те обратно.

Паркът е доста красив, огромен и интересен. Има водопади, готини пейки, грижливо посадени някога дървета, които образуват внушителни тунели като по филмите. Учудихме се на рандъм забавленията от типа – четене на бъдещето на ръка срещу няколко леи или мерене на олдскул кантар срещу 50 бани 😀 Кантарът се оказа леко повреден, а бъдещето решихме да го запазим в тайна + че не бих си пъхнала ръка в нещо огромно и метално, кой знае колко хлебарки ще ме накацат…

В същия парк открихме много приятно място с тента и барбарони, зона със споделени книги за четене (за жалост само на румънски) и добра сянка и 3 дървета за хамаци.

Мястото беше наистина страхотно, защото е хитър начин да избягаш от жегата, а барът там предлагаше страхотна домашна лимонада в количество от половин литър, което допълнително ни помогна в борбата с 36-те градуса.

Книжарницата Carusel

Да отидеш в Букурещ и да не прекараш поне половин час в книжарницата Карусел е като отидеш в Рим и… знаете. Затова отново се отбихме в няколко етажната сграда, която няма как да се опише, ако не сте я виждали. Там има книги, комикси, настолни игри, джунджурии, чайове, раници, аксесоари за колело и каквото още се сетите. На последния етаж има и кафене, което не сме пробвали, но по всичко личи, че е доста приятно.

Оказа се, че има и нова книжарница почти срещу тази, където има жестоки неща – най-вече тези за Дракула и Букурещ – дарк, черни, прилепчета, красота! Но има и още по-жестоко място за снимки със страхотен шарен интериор, където не пропуснах да поседна и да тествам слушалките – басът беше един път!

Говорейки за книжарници, няма как да пропуснем и тази на главния булевард, отново в близост до уличката на Карусел. Там има супер много комикси, чуждоезична литература и немалко джунджурийки. За съжаление не знам име или адрес, но при повече търсене, съм сигурна, че ще я откриете! Има голяма витрина с книги.

Къщата на Чаушеску

Двама от групата ни посетиха къщата на Чаушеску и останаха доста впечатлени. Аз гледах само снимки и слушах разкази и мисля следващия път да отида. Особено като се има предвид, че не става въпрос за проста къща, а за нещо като палат със стотици стаи, подземни етажи и чудесии.

Гробището Bellu

Искахме да имаме по-разнообразно преживяване, затова, водени от красивите снимки на статуи от гробището, решихме да отидем до Bellu. Мястото е огромно, изобилства от дървета и растителност, заедно с впечатляващите надгробни плочи, статуи и както се оказа – скрити истории.

Част от групата направи специалния куест, с който обиколиха една част от мястото и разкриха мистерии и научиха скритите истории. Може би най-запомняща се беше гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Мястото е красиво и доста спокойно. Има пейки, вода, тоалетна, идеално за прекарване на следобеда, ако няма друг иначе трагичен повод да бъдеш там. Сравнявайки го с гробището на село, на което няма пукнато дърво, пече от изгрев до залез и е доста тягостно и занемарено, тук си е приятно местенце.

FIX summer pop up BAR

Ако трябва да опиша това пътуване в Букурещ, то с една дума е – куест. Общо взето издирвахме какво ли не… Една от вечерите, решихме да отидем в похваления от една от спътничките ни ботанически бар Fix, който се оказа на има-няма 5 минути от апартамента. Обикаляхме сградата, докато стигнем до входа, после обикаляхме етажите, но бар отворен не намерихме. Накрая видяхме една малка бележчица, на която пишеше, че временно барът е преместен на друго място наблизо.

През това пътуване си бяхме големи късметлии, затова 10 минути по-късно бяхме в поп-ъп бара, помешаващ се в Artichoke Social House. Мястото беше мъничко, на една тераска на някаква огромна сграда и беше доста приятно. Имаше доста цветя в саксии и интересно меню. Избрахме си по една от общо двата вида румънски крафт бири Three Happy Brewers и бананов кекс /banana bread/.

Съчетанието между сладко и горчиво беше доста добро, а вечерната хладинка и ограниченото осветление създадоха още повече уют. Самото място също не беше типичен шумен бар, нямаше много хора, а музиката беше слаба и добре преценена – в унисон с усещането за групово уединение.

Бургери и фриц кола в Burger Van

Като фенове на бургерите, групичката ни отиде в намиращия се наблизо Burger Van. Място, което се намира в две помещения едно срещу друго от двете страни на улицата. В едното поръчваш, а в другото хапваш. Бургерите не бяха супер, но фриц колата (която за голям мой кеф се предлагаше на много места) оправи вкуса.

На ъгъла на същата улица открих страхотно винтидж магазинче, което общо взето си беше претенциозна втора употреба, но с доста подбрани дрехи и аксесоари. Имаше доста неща, които ми хванаха окото, а за разлика от мен, другите посетители бяха хипстъри, които се прехласваха по онези големи и шарени горнища на анцузи.

Концертът на The Cure

Изглежда румънците са късметлии, защото големите банди не ги пропускат толкова често, колкото нас. Концертът се проведе на площада пред парламента. Това е едно супер огромно място, което си беше идеално за събитието и то с лек наклон, благодарение на който имаше много добра видимост към сцената. Екраните бяха огромни и с високо качество, и си личеше, че доста хора са се постарали на посетителите да им е яко.

Преди The Cure излязоха God Is An Astronaut, които съм ги слушала два пъти в Микстейп и ми харесаха, но предвид горещината реших да пропусна (сега малко съжалявам). След тях излязоха Editors, за които не знаех почти нищо, но в последствие започнах да ги слушам, защото са страхотни. The Cure свириха около 2 часа и малко – доста дълъг сет. Бяха красиви, меланхолични, сладост и страдание в едно…


За десерт към този пост:

Случайно се натъкнахме на шоу с пеещи фонтанти на центъра. Гледах нещо подобно за първи път и беше впечатляващо.

Опитахме и от традиционния сладолед, продаван в хартиена опаковка, подобно на краве масло. Беше адски странно да се яде и буквално течеше по лицата и ръцете ни. Обаче пък беше вкусно!

1 thought on “Букурещ – какво правихме, видяхме и хапнахме, и ни хареса

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: