Моят баща е моят герой*
Моят баща е моят герой, защото едва зачената, е казал на мама да направи аборт.
Моят баща е моят герой, защото аргументът за това е бил, че не съм негово дете.
Моят баща е моят герой, защото благодарение на него намерих случайно скритото медицинско на мама отпреди 20 години.
Моят баща е моят герой, защото нито веднъж за 24 години не ми се обади да ми честити Коледа, Нова година, дори и рождения ми ден.
Моят баща е моят герой, защото единственият ми спомен за него е как ми удря шамар, защото му преча да гледа новините (2-3 г.).
Моят баща е моят герой, защото никога не си плащаше месечната издръжка, която съдът му определи (20 лв).
Моят баща е моят герой, защото никога не се обади да попита как съм, но се обаждаше, когато имаше нужда да му свърша някаква работа.
Моят баща е моят герой, защото докато навърша пълнолетие го виждах по задължение само за да извадим ново пълномощно за пътуване зад граница с мама.
Моят баща е моят герой, защото има други 4 деца, за които се грижи, но никога не направи нищо за мен.
Моят баща е моят герой, защото се гордее с постиженията ми, без нито веднъж да ме е подкрепил за нещо.
Моят баща е моят герой, защото ми предложи да занесем багажа до София с влак, за да не дава пари за гориво, че било скъпо.
Моят баща е моят герой, защото единствената връзка, която ни свързва е фамилията и роднините, но нищо повече.
Моят баща е моят герой, защото никога не пожела да бъде мой баща и мой герой.
Защото моят герой е лош герой и моят баща е лош баща.
Защото едно дете няма нужда от герой, а просто от баща. Истински.
*Заглавието и текстът са провокирани от кампания, чиято изложба видях вчера пред Читалнята. Идеята изглежда смислена, значима. Текстът има за цел да покаже и другата гледна точка, вероятно реалност за много други хора.