Ела, тати, да видиш как се правят татуировки на Bulgaria Tattoo Expo III

„Ела, тати, да видиш как се правят татуировки!“ – това беше изречението, което направо ми усмихна душата още на първия ден на тазгодишното изложение (не фест!) за татуровки Bulgaria Tattoo Expo. Това бяха думите на един млад татко, държащ малкото си хлапе за ръчичка, докато отиваха към входа на зала 3 на НДК. Адски ми стана миличко, че даже завидях, че и мен не са ме водили като малка на такива събития.

В духа на тъпите шеги на Робин Кафалиев (за жалост помня само тъпотиите, които чувам, не и умнотиите): и тази година експото дойде и отлетя като скакалец в гореща нощ из парка в Сандански… Примерно.

Така де. Чаках го супер много време, вълнувах се, мечтаех, представях си какво и как… И за 2 дни го изживях!

Тази година го приех по-„нормално“ (нормално като за мен, де). Не съм скимтяла или пищяла от радост, както миналата. Просто този път бях малко по-подготвена и закалена.

И пак се унасях при вълните от звуци, идващи от машинките. Едно такова кошерче, жужащо, творящо и шарещо се. Както водещият Дидо обича да казва: Жестоко!

Голяма гордост е за мен, че тази година разпознавах поне някои от татуистите. Наистина бяха брутално добри! Имам си и любимци – като онзи, който беше татуиран от-до например. Така и не си направих снимка с него, а беше страшно як!

През първия ден, докато си обикалях из щандовете, ме спряха гърци, за да се снимаме. Ей така! Толкова непринудени и лъчезарни хора, че ми стана още по-хубаво! Единият от тях беше изключително срамежлив:
Освен на яки хора, попадах и на всякакви щури неща. Като Deadpool кецките и шапката:

Запознах се и с хората, които правят най-страшните черепи. Уверих се, че не са истински, а от гипс (хух!). Оказа се, че правят някакви ненормални неща с отливките. Рисуват, украсяват… Направо вземат акъла! Материалите са ок за околната среда, а черепите си плачат да им намери човек местенце някъде из спалнята. Ако имах студио за татуировки или пиърсинг, със сигурност щях да имам поне един такъв череп. Поне!

Някои от татуистите бяха прозряли идеята ми много по-рано от мен и си бяха донесли череп. Не питах истински ли е, но пък изглеждаше също толкова яко и нямаше как да не го щракна за спомен.

Измежду всички томболи, награди, жужене, снимки, бири, полуголи хора, татуирани повече или по-малко, на сцената се случваха интересни неща. Едно от тях например беше забиването на Plastic Bo. Отдавна не бе ми се искало толкова да друсна едно хорце на кавъра им „Ти-ри-рам“. Вокалът е така сърцат, емоционален, крещящ и искрен, че се чудех него ли да гледам, музиката ли да слушам, танци ли да съчинявам.

Публиката също беше в синхрон с музикантите. По някое време видях как едни лица мотаеха с фолио и хартиено тиксо друго лице. Пичове! „Креативност на макс“ биха казали възпитаниците на ФЖМК 😉

Най-гениалното за мен си остава ей това съобщение на един от артистите на щанда му. Единствено непредвидеността на събитията ме спря от това, да си татуирам един Чаризард.

Така поприключи Bulgaria Tattoo Expo.  Събитието, за което ще разказвам и на внуците. До тогава има адски много време, така че засега мога да разкажа, пишейки. И да се сетя отново как на груповите снимки ми стана толкова мъчно, че свършва, сякаш скъп приятел заминаваше някъде надалеч… Но ще се върне!  Другата година по това време! Нали?!

*И огромно БЛАГОДАРЯ на едни големи човеци, които винаги ми даваха поне 2 минути, за да си изредактирам нещата. И не само.