f!R3w0rKs
Толкова да било хубаво…
Да, било е… Беше… Както някога…
Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като бомба, да се разхвърчат навсякъде цветове, парченца щастие…
Ей така… почти без причина…
Защото онова откаченото, неконтролируемото същество се пробужда.
Готово е да чувства, да чувства, да дава, да получава, да живее, както иска и както винаги е искало.
И осъзнаваш колко малко са думите, с които да обясниш чувството…
Като водата секунди преди да кипне…
Като мълнията преди първия гръм…
Същинска буря, торнадо…
Помита, побърква…
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=QGJuMBdaqIw&w=560&h=315]