f!R3w0rKs

йкх (3)

Толкова да било хубаво…

Да, било е… Беше… Както някога…

Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като бомба, да се разхвърчат навсякъде цветове, парченца щастие…

Ей така… почти без причина…

Защото онова откаченото, неконтролируемото същество се пробужда.

Готово е да чувства, да чувства, да дава, да получава, да живее, както иска и както винаги е искало.

И осъзнаваш колко малко са думите, с които да обясниш чувството…

Като водата секунди преди да кипне…

Като мълнията преди първия гръм…

 

Същинска буря, торнадо…

Помита, побърква…

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=QGJuMBdaqIw&w=560&h=315]

 

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: