Денят, в който бизнесът с чадъри не върви

Дъждът е нещо специално. 

Дъждът не е за всеки.

Дъждът не е и за всеки чадър. 

Но аз нямам чадър. Защото обичам да чувам капките върху челото си, върху главата си, по-точно да ги усещам. Една дъждовна капка. Втора. Трета… Мокра съм. Усмихвам се. Тичайки. Спирам. Дъждът се усилва. Сякаш иска да ме отмие като малко, грозно петънце от чист прозорец. 

Престрашавам се и тръгвам под капките. Аз съм проводник между тях и земята. Тя става мокра, аз прогизвам. Но съм щастлива. 

….. 

Небето е жълто като бяла стена, опушена от цигарен дим.

Дъжд, залез, розово. Като сън или много добър наркотик. 

За мен е дъжд, но не просто обикновен, а чакан, желан, мощен, като наказание за смирението и търпението. 

Хубаво е, когато вали, когато си без чадър, далеч от убежището. 

….

Десертът: прохладна вечер и мокри коси. 

Някой да има нужда от чадър? 

Остави коментар, ако текстът ти харесва или имаш друго мнение по темата:

%d блогъра харесват това: